Ха Джин (Ha Jin) е автор, чиято лична история е неразривно свързана с трагичните събития на разстрела на протестиращите на площад Тянанмън (Tiananmen Square) през 1989 г. Когато е на шест години, баща му, офицер в Народната освободителна армия, е обявен за "политически съмнителен" от Китайската комунистическа партия и е изпратен на "преобразование". Това принуждава Джин да напусне пансионатното училище, в което учи от детска градина, и да преживее хаоса на Културната революция.

На тринадесет години той се присъединява към Народната освободителна армия. Според него, алтернативата е била работа на полето, а храната в армията е била по-добра. След пет години в армията, властите го насочват да учи английски. През 1989 г., докато учи в Брандейс университет (Brandeis University), той става свидетел на кървавото потушаване на мирните протести в Пекин.

Джини споделя, че именно трагедията на площад Тянанмън е причината да стане писател. В новия си роман "Търсейки Танк Мъна" (Looking for Tank Man) той отново разглежда събитията от 1989 г. през погледа на Лулу, китайска студентка, която учи история в Харвард през 2008 г. Лулу първоначално вярва в официалната версия на китайската история, която игнорира смъртта на протестиращите и представя протестиращите като революционери.

Въпреки растящата опасност от китайските власти, Лулу продължава да разкрива потискани факти и лични преживявания, свързани с протестите и масакра, които засягат нейното семейство. Заглавието на книгата се отнася до неизвестния "Танк Мън", който блокира редица танкове по време на протестите и чийто образ се е превърнал в международен символ на мирния протест.

Джини споделя, че много хора забравят или искат да забравят това историческо събитие. Според него, китайското правителство насърчава хората да гледат напред и да игнорират миналото. Въпреки това, изображението на Танк Мъна се е утвърдило като икона и символ на съпротива.

Лулу изследва историята на Танк Мъна, като разговаря със свидетели в Харвард и по-късно в Китай. Разкритията за участието на родителите й в протестите я карат да се замисли за личната връзка с насилието. Джини използва множество реални истории и факти за изграждане на повествованието, което подчертава важността на личния опит.

В романа присъства и гледната точка на ветеран от армията, който е участвал в събитията. Той обяснява, че много от войниците не са знаели какво всъщност се случва. Джини подчертава, че студентите са свободни да действат, защото нямат "багаж" и често са по-либерални.

Нарастващото усещане за заплаха е важно за сюжета. Джини посочва, че писането против китайското правителство носи рискове и неговите книги не могат да бъдат публикувани в Китай след критики към управляващите. Технологиите за наблюдение също играят важна роля в живота на китайските студенти, дори когато са извън страната.

Лулу се страхува от задържане и последиците от него. Според Джини, веднъж щом човек бъде обявен за политически затворник, животът му завинаги се променя. Въпреки мрачната тематика, той се опитва да внесе надежда в разказа си.

Джини не смята, че Съединените щати вървят към тоталитаризъм, въпреки че отбелязва растящото потисничество и враждебността към новите имигранти. Той подчертава разликите между демократичните структури в САЩ и авторитаризма в Китай.